Календар български народни празници

Страстната седмица, Великден, Възкресение Христово

Страстната седмица, Великден, Възкресение Христово

Това е последната седмица от живота на Иисус Христос, изпълнена със страдания, прелюдия към вечния живот на Спасителя. Нарича се "страстна", защото думата "страст" някога е означавала `мъка, страдание`. Всички дни от Страстната седмица се наричат "Велики", а всички дни от първата седмица на Възкресението - "Светли". Самата първа седмица от Възкресението се нарича "светла".

Кога се празнува

На Първия вселенски събор е установен денят на празника. Той се е състоял през 325 година. Православният Великден се пада обикновено в дните между 4 април и 8 май. Източната православна църква се ръководи по Юлианския календар. Също така Великден не бива да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците пък се придържат към григорианския календар и за тях Великден се пада в дните между 22 март и 25 април, т.е. първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.

Народът вярва, че ако не е този ден, земята ще се сгромоляса в бездната и светът ще се затрие. Земята се подпира на един стълб (дирек) и се състои от три дяла. Под земята живеят дяволи “църцоглавци”. Те са много страшни, с рога и опашка, а очите им са отзад, на тила. Цяла година те гризат стълба, на който е подпряна земята, и той става съвсем тънък. И когато на Великден хората кажат “Христос возкресе!”, тогава изведнъж стълбът се удебелява и земята стои отново здраво на него.

Как празнуваме

Всяка вечер от седмицата се ходи семейно на църква.  Всеки ден от тази седмица е важен. В срядата се носят цветя, разбира се здравец, и се украсяват къщите.

В четвъртък в църква се осветява по едно яйце за всеки член от семейството.

Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото членовете на семейството. Носят го в църква “да чуят дванадесетте евангелия”.

Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря, “адът и раят също се отварят” и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове.

Разпети петък е най-тежкият ден в годината. Това е ден за преосмисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. Спазва се най-строг пост. Ходи се в църква, където символично се погребва Христос. Оставят се дарове на Разпятието и цвете на плащаницата при оплакването на Христос. На тръгване всеки отнася в дома цвете от църквата – за здраве и живот.

На Велика събота се правят последни приготовления за празника, месят се козунаците. Почиства се къщата.

Великден се празнува три дни. Отговява се с великденско яйце. Децата от сутринта тръгват по къщите с червени яйца “да се борят”. Който победи, спечелва счупилото се яйце. Младоженците ходят на гости при кумове, родители, девери. Носят хляб, козунак, боядисани яйца.

И през трите празнични дни се играят хора. Момите и ергените се люлеят на люлки и припяват специални обредни песни. Люлеенето предпазва младите от змейове, самодиви и тежки болести.

Майките извеждат малките си да ги види светът за пръв път на този ден.

На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата. На бедните също стрябва да се осигурят за този ден хубава храна и дрехи.

Никой, който влезе в дома на празника, а и през цялата Светла неделя подир него, не трябва да бъде връщан без червено яйце. Който го направи, ще изпрати далече и късмета на къщата, и берекета на нивите и градините си.